Волейболната легенда Владимир Николов се върна назад в спомените си. Участникът на Олимпийските игри в Пекин през 2008 и Лондон през 2012 г. разкри в подкаста „Фактор“, че не е поет, за да опише емоцията от това да участват на най-големия спортен форум. В Лондон „лъвовете“ загубиха битката за бронзовия медал и години по-късно Владо Николов още съжалява.

„Няма как да не ме е яд. В крайна сметка това е животът. Имахме 1:1 с Италия, водехме ги с 4 точки в третия гейм. Ако бяхме го затворили с 2:1, най-вероятно щяхме да вземем медал. Всички, които бяха на игрището в онзи ден, дадоха всичко от себе си. Дали е късмет, дали нещо повече, дали ти трябва Матей Казийски в онзи момент… Понякога трябва нещо повече.

Не мога да опиша емоцията. Това е върховният форум за всеки един спортист. Престоят в олимпийското село от първия до последния ден ме изпълваше с щастие, зареждаше ме. Не мога да опиша. Бих искал да съм поет, за да мога да го опиша. Просто ще го пожелая на всеки спортист да изпита това усещане.

На Олимпиадата се разминах с Меси, без да го позная. 2008 година той все още не беше мегазвезда и беше много дребен. Същата година вечеряхме в 2 ч. през нощта с Надал. Той беше седнал и ние се присламчихме. Имах възможност да се снимам с Леброн Джеймс, с Коби Брайънт, със спортисти, които гледаме по телевизията и им се възхищаваме. Олимпиадата е единственото място, на което можеш да срещнеш такива хора в непринудена обстановка“, заяви Владо Николов.